„В ТЕМНУЮ НОЧ...”
Леонид Дмитриевич Семёнов (1880-1917 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В ТЪМНАТА НОЩ
В тъмната нощ като сън в паметта вдъхновени
моите песни летят
плахо-звънливо разбунени.
В топлата нощ тъй цветя на могили свещени
вдигат към звездния свят
свойте стъбла нежно-тънички.
* В стихотворението, публикувано като своеобразен пролог пред първия цикъл от стихосбирката на Леонид Семьонов „Собрание стихотворений”, 1905 г., се прави важния за символистите паралел между мистичното и емпиричното разбиране за света и творчеството. Романтичната образност на „спомен”, „памет” и „вдъхновение”, сугестивните съставни епитети „плахо-звънливи” и „нежно-тънки”, както и символът на съня са възлови в художествената структура на творбите на символистите, загатващи за липсата на граница между емпиричния и трансцедентния свят.
Ударения
В ТЪМНАТА НОЩ
В тъ́мната но́шт като съ́н в паметта́ вдъхнове́ни
мо́ите пе́сни летя́т
пла́хо-звънли́во разбу́нени.
В то́плата но́шт тъй цветя́ на моги́ли свеште́ни
вди́гат към зве́здния свя́т
сво́йте стъбла́ не́жно-тъ́нички.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонид Семёнов
В ТЕМНУЮ НОЧ...
В темную ночь над памятью снов вдохновенных
песни раздались мои
стонами робко-звонкими.
В теплую ночь так цветы на могилах священных
тянутся в звездную высь
сти́блями нежно-тонкими.
1902 г.
---------------
Руският поет и писател Леонид Семьонов (Леонид Дмитриевич Семёнов-Тян-Шанский) е роден на 19 ноември/1 декември 1880 г. в Петербург. Учи в историко-филологическия факултет на Петербургския университет. Първите му поетични публикации са в студентски сборник през 1903 г. Приятел е на А. Блок, А. Бели, Л. Толстой и А. Добролюбов, близък е до литературния кръг на З. Гипиус и Д. Мережковский. Символист, известно време е активен толстоист. Творец от декадентския кръг, през 1905 г. той пише революционен манифест и прави опит да организира в Курска губерния селско въстание, но е арестуван и затворен. След освобождаването му провежда активна революционна агитация и отново е осъден и затворен. Публикува поезия, проза и драматургия в издания като „Трудовой путь”, „Вестник Европы”, „Вопросы жизни”, „Новый путь” и др., пише спомени, разкази, повести и драми, сред които „Около тайны” (1903 г.), „О смерти Чехова” (1907 г.), „Смертная казнь” (1908 г.), „Грешный грешным” (1917 г.), недовършения роман „Жажда. Повесть временных лет о великом алкании и смятении умов человеческих” и др. Автор е на стихосбирката „Собрание стихотворений” (1905 г.). Убит е на 13/26 декември 1917 г. от бандити в родовото имение до с. Гремячка, Рязанска губерния. Голяма част от творчеството му не е запазена.